в отдавнащната нощ от несъмнала луна
когато се обърнах към теб, помолих те..
за онези няколко години дадох дума..

оставям се загърнат в схватката на степната тайга
кристоснали  извират ме твоите стъпки
щом палиш бездимната творба си на духа

прекършен в камък стаено
на блясък невиден провой
камбана разнася ширено

сред палатите звездни чета
на колене книга поставил
широката странстваща я зова