Моя обична планета,
през сините вопли на срещи
нагазвам с дреха бездумна

Онем ели с остри върхове
пак тичат ли през мен в смоли
прозрачни в аромат на твои словеи,

Днес намерена от цвятов мак
в усмивката на твоята поляна,
прашец от пъстри чувства те сънувам

Срещнах стрелката на времето спира във мен,
оста зад стъклото с твоите цифри броих
в дъх безконечен на огън и стих,

Пресича нощ през поглед парещ
в колко ли перли към теб зазвънели,
преситили лудо насъщната бъдност

Събуждам се, утро е, сияе,
събуждаш ме от светлина.
            Затварям утринни очи, за да видя,

Изгряваща прелет на звездните рози,
                там съм и тук обходил стокрили дъги,
вдъхнали пламък в безкрайно от сини води.