В житейските ни твари, на кръстопъти нежни 

преварката горчи от билкова отвара, и гледаме да се смекчим в незрящата пробудност пред Господната поляна

от стрък във стрък непрекършен аромат на цъфналата наша в хора песен приглушена в утре как да бъде ни по-пресен хляба, насъщният тогава где остана ? О, като че ли объркал съм и времето на кацане в простора, закъснявам ли,

или все тъй трепетно очаквам да се погълнем в инхалация сред димната си прана.. в онази бялата вълна, в тишината вярвам