а какво за нея странница наречена без име
дето те превръща и остава скитницата тиха
не докосва и с пламък несравнимо стъпва босо
сътворила в жажда светове без капка да отпие
неразбрано за нея е вземи ме, там не се спобира
в свобод й е първа прима, думи на развързаното ласо

и най-лекото влакно в коприна, твърдо ще я попие

щом копривата я чуе от мекота попарената пелерина

вдига всичките забулени мъгли и от свян по-къдраво

лице не носи, необятна с прегръдка на вселената кипи,

защо оставяш ме да изричам празненства на таз думина,

когато знам едно место достойно да поноси одеждения дом

на този, скротналия ни в гърди омаен ритъм..