Напомняш ми чудото светло
и сънувам в небето дупка да правя
смисъл от длани в сърцето протегна.

Седем преломни момента бележат Живота в Животи.
ХРИстализира от последната пепел
с алхимичния Огън на Лъч в Диамант.
Отрови превръщат изпити се в цяр,
солените рани, в стълби към Бога кристални,
само и само да възпламне
в Бога онази Велика Любов.

От висините нашият Зов,
всецял присъства в сърцата ни тук.
Извайващ шедьовър в Божествено паметен миг.
Отново с огъня в длани на прага съм аз
препламващ, този свят в огнището твое.

Любов съм, моя Любов, вкусил с Бога безкрая,
ваят Вселенските нишки живот безконечен.
Светлините ни вплетени, осмоза на пъстрия бряг
бродят океани,  синевите стъпили в нас с безвреме тачат.
Песъчинките звездни рисуват вятърно
Мандала на Духовно - Вечния, Ти си Аз!
С Любов от огън обичам, в Сърцето ти с пламък да грея
и с утро целувам те тъй, както Любов ме целуваш
От истина в Лъч безпределно с Дух Светлина!