Постинг
16.04.2011 17:20 -
Вселената на сетния ни Танц
Автор: mercutio
Категория: Изкуство
Прочетен: 635 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.04.2011 17:24
Прочетен: 635 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 16.04.2011 17:24
Най-случена от пролетност
в онази бяхме се засукали спирала
в края на цъфтящата Вселена.
Разбирам те отвъд танцуването на човека,
дочух нареждаща ме друмно да изричаш
танцуваща от словото на лунен цвят.
Вертикален в танца ти, завихряш ме във транс
мъглявини космични скитат ни във кръг.
Нечуто нещо извира в твойта песен
прекръстила ме в зов, поля цъфтят.
В най-пролетната слученост те виждам,
чувстваш Мистика да броди със Любов.
Изпълнени от приливи редиш моретата ни плът,
неволност потопена в островите бряг
във вихър пея от поглед стъпили на лунен праг,
в най-пъстрия ме караш да избухна, твой свят!
Танцувам твойта Вселена в сърцето искряща
обертонно извираща в прелести
на стъпки танцувам те в огън кръжаща
с Фонтана на Шива от Извора Шакти.
Виждам звън божествено те ражда
и гръмко с шепи благославям те от сън
цъфтяща с лотоси да плуваш
случена от извора в огнен плам.
Замлъкват атомарни ядрата послушни в твоята песен,
Бардове в Друиди стичат се да седнат в мен,
случила ги с танц отнесен в просветление.
Песен си на Космоса дошла в човешко слово!
И виждам твоя Дух безгранично родствен,
танцуваме Вселената на сетния ни Танц.
А как ли от къде ме вричаш тъй,
да изричам с Извора ти шепнешком
отплавали в целувки даром мълчешком
седиш на остров непонятен, не аз а ти във мен
говориш ми с очи отворени, платна изпънал вятър!
Бързо виж гората ми в светулки,
бият барабанно в трепетни милувки,
сеят нощи в светлините звездопадно,
кацнали Орфеевите ноти в клоните ни арфно!
в онази бяхме се засукали спирала
в края на цъфтящата Вселена.
Разбирам те отвъд танцуването на човека,
дочух нареждаща ме друмно да изричаш
танцуваща от словото на лунен цвят.
Вертикален в танца ти, завихряш ме във транс
мъглявини космични скитат ни във кръг.
Нечуто нещо извира в твойта песен
прекръстила ме в зов, поля цъфтят.
В най-пролетната слученост те виждам,
чувстваш Мистика да броди със Любов.
Изпълнени от приливи редиш моретата ни плът,
неволност потопена в островите бряг
във вихър пея от поглед стъпили на лунен праг,
в най-пъстрия ме караш да избухна, твой свят!
Танцувам твойта Вселена в сърцето искряща
обертонно извираща в прелести
на стъпки танцувам те в огън кръжаща
с Фонтана на Шива от Извора Шакти.
Виждам звън божествено те ражда
и гръмко с шепи благославям те от сън
цъфтяща с лотоси да плуваш
случена от извора в огнен плам.
Замлъкват атомарни ядрата послушни в твоята песен,
Бардове в Друиди стичат се да седнат в мен,
случила ги с танц отнесен в просветление.
Песен си на Космоса дошла в човешко слово!
И виждам твоя Дух безгранично родствен,
танцуваме Вселената на сетния ни Танц.
А как ли от къде ме вричаш тъй,
да изричам с Извора ти шепнешком
отплавали в целувки даром мълчешком
седиш на остров непонятен, не аз а ти във мен
говориш ми с очи отворени, платна изпънал вятър!
Бързо виж гората ми в светулки,
бият барабанно в трепетни милувки,
сеят нощи в светлините звездопадно,
кацнали Орфеевите ноти в клоните ни арфно!
Няма коментари
