Усмихвам ти се в Слънцето и във Луната

на крачка от веранда ще пребродя световете на Земята.

Усмихвам ти се, копнежно е пречистена душата,

в стъпки вятърно прегръщам дюните ти в океанската омая.

Тих съм,  по игриво детски кротък като мир в ръце на Хималайски пламък,

взирам в хоризонт спокойствие, червено виолетов залеза да плава,

от кръг във сфера съзерцавам с изгрев мирогледа, стъпила на камък,

сякаш в перлен блясък през Космоса на звън прощава

и в орбитата от Любов с целувка ти Творец Вселената създава,

с мечта подготвян свят Сърцето ти във Извор процъфтява!

Вкусвам те! В света на твоя чай церемонно се разлистих,

в зората на Духа с теб пламъчно сред Бог мечти поситихме

и в дим от розовия аромат рецептата ти спомни ми да пиша,

любимо, в мен Прекрасна си, с дъх от Звездната мастилница на моето перо!

Звън ехти в планински Извор, с чиста пелерина Светлина покрил света,

ручейна водата бликва от Сърце, с дланите поливам те,

тъй каня те с най-бистрата прегръдка в усмивка на Вселената!

В тази мирна от звезди вълна съм нежност най-любяща,

и бризове от тайнства с пръсти през косите ти в милувки грейнали дъги,

Любовта ти дело е на Бога, в която просветляваш лилии и лотосови будваш

от спуснатите корени на островните океани

до пурпурните вятърно припламващи на Огъня листенца!

С потопените криле в извечния ни океански плам,

Река струи в Сърцата ни, сияйно бяла те прегръщам

в Светлина от небесната ни Дан!