Постинг
21.05.2011 12:40 -
По светената вода
Онем ели с остри върхове
пак тичат ли през мен в смоли
прозрачни в аромат на твои словеи,
да открият непознатост от забравена земя
в повеят на бяла рокля с чудната коса.
Отекват през далечните докоси
в пъстър кич от каменни колоси
опрели времето в очите си
да бъдат фарове на светове
от снопове прогледнали с откоси.
Ще те назова с омайните поля
на кацналите цветове в градина чиста
да твориш земя с безгрешни думи,
нежни семенца, в чим полегнали от длани.
Тогава от небето ще те имам,
да те споделя, най-тържествено и моя
с облак от бездънни стомни
по светената вода в очите ти,
с ръце в звезди сърцето светеща,
полива те Вселената.
*
пак тичат ли през мен в смоли
прозрачни в аромат на твои словеи,
да открият непознатост от забравена земя
в повеят на бяла рокля с чудната коса.
Отекват през далечните докоси
в пъстър кич от каменни колоси
опрели времето в очите си
да бъдат фарове на светове
от снопове прогледнали с откоси.
Ще те назова с омайните поля
на кацналите цветове в градина чиста
да твориш земя с безгрешни думи,
нежни семенца, в чим полегнали от длани.
Тогава от небето ще те имам,
да те споделя, най-тържествено и моя
с облак от бездънни стомни
по светената вода в очите ти,
с ръце в звезди сърцето светеща,
полива те Вселената.
*
Няма коментари
