Една постеля шарена изпънала е моята душа
в кръгове от нишки чертая твойта светлина
може да съм тук за малко

Моя обична планета,
през сините вопли на срещи
нагазвам с дреха бездумна

Онем ели с остри върхове
пак тичат ли през мен в смоли
прозрачни в аромат на твои словеи,

Днес намерена от цвятов мак
в усмивката на твоята поляна,
прашец от пъстри чувства те сънувам

Срещнах стрелката на времето спира във мен,
оста зад стъклото с твоите цифри броих
в дъх безконечен на огън и стих,